Крепостта "Залдапа"

КРЕПОСТТА ЗАЛДАПА

В северната част на община Крушари, в местността „Калето“ между селата Абрит и Добрин, се намира огромно по размери старинно градище. В по-старите публикации то се споменава под редица локални названия: „Абтаатско кале“ (от старото име на с. Абрит: Аптаат/Абтаат), „Къз кале“, „Добри кале“, „Хисар кале“. То заема обширен полуостров с дължина 1200 и ширина до 500 м, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от югозапад и запад – от къс страничен дол, вливащ се в същата долина. От юг на северозапад, север и североизток теренът постепенно се снишава, като денивелацията достига 45 м. По-голямата южна част на полуострова е значително по-широка и има хълмообразен облик, докато северната представлява сравнително равна платовидна тераса с приблизително правоъгълни очертания. Укрепена е била само южната част. Именно тук е била основната крепостна стена, която е защитавала античният град. Теренните наблюдения показват, че той е бил гъсто застроен. В северната част на полуострова, както и в долината, непосредствена източно и западно от укрепената територия, най-вероятно са се намирали неговите квартали.

Величествените мащаби на селището и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че то трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.

Дълго време в науката градището край с. Абрит се отъждествява с античния град Абритус. Впоследствие, след като той бе локализиран край Разград, археолозите свързаха селището със загадъчния град Залдапа, дълго търсен дотогава в цяла Североизточна България и Добруджа. Тази локализация, направена едва преди около 7 десетилетия, се е наложила вече в съвременната историческа книжнина, при все че все още не разполагаме с нейно епиграфско потвърждение.

Залдапа се появява късно в писмените извори и се споменава със събития, състояли се през VІ в. Йоан Антиохийски твърди, че това е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий през 513 г., прераснал в пет годишна гражданска война.

Иметона града фигурира и в списъка на обновените по времето на император Юстиниан І укрепления, разположени в провинциите Втора Мизия и Скития. Нещо повече – тогава Залдапа била посочена и като център на епархия, чийто епископ бил подчинен на митрополита в Томи. Градът се споменава неколкократно във връзка с военните действия между Византия и аварите по време на управлението на император Маврикий.

Първите археологически проучвания в Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от К. Шкорпил. Впоследствие са извършвани частични теренни изследвания и наблюдения. За съжаление, през годините античният строителен материал по различни причини е подлаган на системно ограбване и разрушаване, което е започнало още през ХІХ в. и продължава до наши дни. Последното масирано извличане на обработен и необработен каменен материал от крепостните зидове е свързано с укрепителните работи по бреговете и дигите на системата от язовири, изградени през 50-те и 60-те години в долината западно от градището. Понастоящем трасето на крепостната стена ясно се проследява на терена.

Сега Залдапа впечатлява най-вече с внушителните останки от укрепителната й система.

Крепостната стена на Залдапа огражда само по-голямата и по-висока южна част на полуострова, върху който е разположен античния град. Общото й протежение възлиза на около 2050 м и се състои от 18 праволинейни отсечки (куртини) с различна дължина. Неправилният план се дължи на особеностите на терена, тъй като крепостната стена е изградена по  самия ръб на платовидното било. Откъм най-достъпната южна страна отбраната е била подсилена с ров (двоен в източната част), изкопан пред фронта на крепостната стена. Пред северния зид също е имало ров, като в западния и източния си край той е бил дълбоко вкопан в скалната почва.

По протежение на околовръстната крепостна стена се забелязват останките от 32 изцяло изнесени навън кули, изградени на различно разстояние една от друга, с различна форма (U-образни, четириъгълни)и размери, 3 главни (северна, югоизточна и югозападна) и 2 по-малки порти (южна и северозападна). Северната порта е била двойна и представлява сложно съоръжение предполагащо изолирането и блокирането в капан на нападателите успели да преминат през първата градска врата.

Тъй като укрепителната система на Залдапа демонстрира твърде хомогенен облик, следва да се предположи, че изграждането й е било осъществено в рамките на една-единствена, при това, вероятно, сравнително краткотрайна строителна кампания. Обяснението за множеството строго праволинейни следва да се търси в едновременната работа на повече строителни екипи, с всеки от които е било контрактирано извършването на определен обем работа, изразяваща се в изграждането на отделен участък от крепостната стена, с разположените по него кули и други съоръжения с отбранителен характер.

Обликът на укрепителната система категорично свидетелства за късноримския й произход.

Изградена през втората четвърт на ІV в., укрепителната система на Залдапа функционира около 250 години – до гибелта на града в края на VІ в. Стремежът към поддържането й в изправност и към повишаване на нейната отбранителна способност, са провокирали предприемането на ремонтни кампании, както и осъществяването на някои преустройства.

При липсата на системни археологически проучвания, въпросът, дали някъде под руините на града няма останки от по-ранно селище, не може да се счита за окончателно решен. От топографска гледна точна, това е твърде малко вероятно. Селищата от предходния период, а и чак до края на ІV/ началото на V в. на територията на дн. Добруджа, са по правило неукрепени. Разположени са на относително равнинен терен, край гънки на местността, едностранно или двустранно по полегатите склонове към суходолия или речни долини. От немаловажно значение, също така, ще да е била и относителната защитеност на тези терени от характерните за региона сили и студени северни и североизточни ветрове. Топографията на Залдапа в настоящия й вид отразява духа на съвършено друга епоха. Естествено защитеният терен и полуостровното разположение се намират в пълно съответствие с препоръките и нормите на късноантичното градоустройство и укрепително строителство. Изграждането на цялостната градска инфраструктура може да се отредели като един грандиозен по мащаби акт на строителство a fundamentis, иницииран най-вероятно от император Константин І и осъществен през втората четвърт на ІV в. Името на града тълкувано като „студена вода“ или „жълта вода“, обективно отразява изобилието на водоиточници в непосредствената околност и  не трябва непременно да се свързва с някакво по-ранно селище, съществувало на това място. Произходът на името се намира в пълно съответствие с археологически и епиграфски засвидетелствания преимуществено тракийски етнически облик на региона – както преди появата на града, така вероятно и чак до настъпилите в края на ІV/началото на Vв. коренни промени. Основаването на един нов градски център в южната част на провинция Скития, сред район с етнически хомогенно население и подчертано аграрен характер, следва да се интерпретира като решително и окончателно скъсване с дотогавашните социални, икономически и административни структури.

От друга страна, археологическите разкопки през лятото на 2014г. откриха и следи от тракийския период в обитаването на селището, с което може да се смята за категорично доказана приемствеността в урбанистичната традиция в областта, макар и с изцяло нов облик.

 Голямото аварско нашествие от 585 г. поставя началото на края на Залдапа. Понастоящем не ясно какви точно поражения са били нанесени на градската инфраструктура в резултат от това нападение. Не е изключено намереното сред руините на една сграда златно монетно съкровище с най-късни емисии отт времето на император Маврикий Тиберий да са свързани именно с това бедствие. Писмените извори, а и нумизматичния материал свидетелстват, че животът тук продължил поне още едно десетилетие. Последното споменаване на Залдапа е във връзка със събития, разиграли се през 594 г. след окончателната гибел на града някъде към края на VІ в., на това място не са установени никакви следи от обитаване през която и да било от следващите епохи.

В резултат на проведените археологически разкопки са проучени само част от укрепителната система, гражданска базилика, раннохристиянска църква и внушително по своя начин на изграждане водохранилище.

 1. Римска гражданска базилика. Проучена е от К. Шкорпил. Сградата е разположена в централната част на Залдапа, южно от мястото, където се пресичат двете главни улици на града, свързващи главните порти. Ориентирана е юг – север и има силно издължен правоъгълен план с външни размери 101 х 18 м. В композиционно отношение сградата се състои от три части – две големи и напълно идентични по размери и вътрешна уредба трикорабни зали и едно централно помещение. Централният вход е от запад. Стените са изградени в стил  opus  implectum, а подът е постлан с тухли. От същия материал са направени и сводовите конструкции над вратите и прозорците. Най-вероятно сградата била покрита с плоски керемиди. Може да се предположи, че в случая става дума не за една постройка, а за архитектурен комплекс, който съчетава две самостоятелни базилики, разположени спрямо общо преддверие. Пак според него сградата е имала обществен характер и е служела за съдебни и търговски цели. Средищното й местоположение, внушителните размери и прецизен градеж дават основание тя да се интерпретира като своеобразен център на обществения живот в тогавашната Залдапа.

2. Християнска базилика №1. През 1906 г. от Карел Шкорпил е разкопана и една раннохристиянска църква, която се намира на около 40 м североизточно от югоизточната порта на града. По план църквата е трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и максимални размери 27 х 16 м. Ориентирана е изток-запад и е изградена в стила на крепостната стена и гражданската базилика. Най-вероятно датира от края на V – началото на VІ в. или с други думи от времето на управлението на император Анастасий.

3. Епископска базилика. Открита е при археологическите проучвания през лятото на 2014 г. от доц. Валери Йотов и проф. Георги Атанасов. С внушителни размери (58 х 42 м), тя представлява една от най-големите, откривани в страната ни досега, и е последната от неразкритите досега епископски седалища от периода на късната Римска империя. Намира се в центъра на античния град, в непосредствена близост до форума на Залдапа. Вероятно в съседство се намира и епископската резиденция, което предстои да бъде потвърдено от следващи археологически експедиции.

4. Водохранилище. Открито е през 1949 г. от М. Мирчев. Изградено е в северозападното подножие на укрепената градска територия вън от крепостните стени. Състои се от каптаж и воден резервоар – масивна двукамерна постройка със свързани помежду си помещения. Първото от тях най-вероятно е играело ролята на утаител, а второто е било същинският резервоар, снабден с предпазен клапан, за да се предотврати евентуалното покачване на водното ниво над допустимия максимум. Съоръжението било доста сложно и съвършено за времето си. То било свързано с таен ходник – изсечен коридор в скалния склон със широчина и височина по 3 м, с подзидани стени и под от хоросан и трамбована пръст. Уязвимото местоположение на резервоара, както и наличието на таен проход, ни дават основание да предположим, че веднага след направата му, водохранилището било затрупано, за да не се отличава от терена. Изграждането на това внушително водно съоръжение явно е част от мащабната и всеобхватна строителна кампания от втората четвърт на ІV в., довела до оформянето на една завършена късноримска градска инфраструктура.


  • С лице към хората
  • ХІХ  РЕГИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН СЪБОР „ТЕКЕТО” – С. АЛЕКСАНДРИЯ
Към началото на страницата