Суха река
Суха река минава през землищата на община Крушари и община Тервел. Долината на суха река с прилежащите й суходолия, скали и скални венци по склоновете обхваща участъка от село Карапелит до село Краново на север. Между селата Ефрейтор Бакалово и Брестница тя преминава в язовир с дължина 7-8 км. Хълмовете по суходолието са обрасли с дъбови гори, по-рядко само с цер, по-често - смесени гори от цер и келяв габър. Откритите пространства около долината са заети със селскостопански земи и пасища, а бреговете са обрасли с водолюбива растителност.
Суходолието на Суха река е едно от петте най-значими места в страната за червения ангъч /Tadorna ferruginea/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/ и бухала /Bubo bubo/, където тези видове, защитени от ЮНЕСКО, гнездят в значителни количества. По Суха река се срещат представителни гнездови популации и група от видове, характерни за откритите пространства и преходните местообитания на границата на гората – градинската овесарка /Emberiza hortulana/,синявицата/Coracias garrulus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, горската чучулига /Lullula arborea/,полската бъбрица /Anthus campestris/, совоокия дъждосви-рец /Burchinus oedicnemus/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и черночелата сврачка /Lanius minor/. Суха река е един от най-важните миграционни коридори в Добруджа, като се явява типично място с тесен фронт на миграция за щъркели и грабливи птици. Ежегодно по време на есенна миграция от тук преминават повече от 37 000 щъркели и 5000 грабливи птици.
Скалите и скалните венци са предимно варовикови и със средна височина около 20м. с множество нишки, корнизи и малки пещери. По бреговете на Суха река се намират едни от най-ранните скални манастири, открити не само в нашите земи, но и въобще на територията на Европа и обитавани през цялото І хил. Сл. Хр. Те са разположени в естествени пещери, част от които впоследствие допълнително са обработвани. Най-голямото им средоточие е край селата Балик и Оногур. Някои учени предполагат, че център на монашеския живот по тези места е бил манастирът “Гяур евлери”, чието име означава “християнски къщи”. Той е разположен в скалите на десния бряг на Суха река, срещу с. Балик и недалеч от с. Ефрейтор Бакалово. Комплексът се състои от църква и девет монашески килии, изсечени в самия скален масив на три етажа, които са свързани помежду си. Интерес представляват кръстът, изсечен върху олтарната маса в църквата, както и множеството графити в подножието на скалния масив, оставени най-вероятно от монаси и поклоници.
Недалеч от Гяур евлери, в Сандъкли маара (Раклената пещера) са разположени и няколко единични отшелнически килии, както и църквата гробница, в която са били погребвани монасите.
В района се извършва горскостопански дейности, а на места се отглеждат млади тополови насаждения. Язовирът е подходящ за спортен риболов, а по долината се ловува.