История

Крушари и околните села, оформящи южната половина от община Крушари, са привличали хората още от дълбока древност. Археологическите материали свидетелстват, че това място е обитавано от човека от най-стари времена. По-късно то е заселено от дошлите от източните степи номади, с които се свързват археологическите култури на раннния и късния бронз. Следи от присъствието на тези войнствени племена са находките от медни и бронзови ками и кинжали, а по-късно и остриетата от копия, брадви и ножове, намирани случайно в района на Крушари и околните села. Особено интензивен става животът през ранножелязната епоха, за което съдим по многобройните селища, могилни некрополи, крепости и укрепления. След опустошителните походи на дако-гетския владетел Буребиста, този район отново е заселен и процъфтяващ през времето на Римската империя, като за това свидетелстват многобройните поселения. Значими центрове по това време са били крепостите Залдапа (дн. Калето в землището на с. Добрин), Св. Кирил (дн. в землището на с. Капитан Димитрово), неустановената крепост в землището на с. Габер, неукрепения религиозен център край днешното с. Телериг и др., които са градски и културни средища с голямо влияние и значимост в днешните североизточни български земи.

Започналото през IVв. Велико преселение на народите постепенно разрушава огромната Римска империя, нейната административна система, пътища и поселищна структура, като при това живота в нея не прекъсва изцяло, а замира постепенно, изнасяйки се от удобните полета, към трудно достъпни, укрепени места. За това свидетелстват и останките на Залдапа. През късната античност в ролята на защитник на крепостите и укрепленията все по – често са наемани на служба или направо заселвани т. нар. федерати от германски, сарматски или хунски племена. Вероятно в резултат на тяхното присъствие е останал и непроученият напълно засега некропол при близкото село Александрия. През VІІ в. много от селищата са унищожени от походите на авари и славяни. След техните опустошителни набези, съпроводени с масово отвличане на население на север от Дунава, животът по този край замира чак до пристигането на прабългарските племена.

С периода на най-голямото могъщество на Първото българско царство през края на IXи Xв. районът изживява нов разцвет, който приключва в средата на Х в. с руското и византийското нашествие през 969 – 971г. България успява да освободи тези земи през 976 г., но те отново са покорени през 1001г. Само четвърт век по-късно започват разрушителните печенежки нашествия, които почти напълно обезлюдяват областта. С възстановяването на Българското царство през 1185 г. тези земи отново са свободни, но с кризата на българската държавност от средата на XIII в. и започналите татарски нашествия българите в областта са изправени отново пред изпитания. С падането на България под турско робство животът тук замира почти напълно. Старото население е или избито, или продадено в робство, или прогонено. Едно от последните значими събития оставили археологически паметници в района на Коритен и селата около него е походът на полско-унгарският крал Владислав IIIЯгело към Константинопол. В паметната битка при Варна през 1444г. войската на християнската коалиция е разбита от султан Мурад II. При последвалото отстъпление по канлъйолу (кървавия път), голяма част от рицарите намират убежище край запустелите руини на крепостите в района. Точно там са дадени и последните им битки срещу турците, като всички те са загубени до една.    

Животът в района започва бавно да се възстановява едва в началото на XIX век. Историческите превратности в този край събират тук преселници от Източна България: от Тракия (Одринско) и Старозагорско, от Балкана (Габрово и Върбица) и от Североизточна България (Шуменско). Дошли тук, те донасят със себе си особеностите на своя бит и култура.

Първите заселници-българи в Крушари (тогава Армутлии – от турската дума армут – круша) са братята Бойчо и Стоил Стоянови. Те идват от село Ковчаз, Тракия, около 1810-1812г., и са рупци. След тях се заселват родове от Новозагорско, от Великотърновско – Вълкойордановите, от Старозагорско – Шупналовите и Караивановите, от с. Червенци (Вълчидолско) и др. През следващите години поради турските насилия от Крушари се изселват в Бесарабия около 10-15 български семейства. След няколко години те отново се завръщат в селото си, но намират къщите си опожарени. По-късно на свой ред турските семейства постепенно се изселват. През Кримската война (1854 г.) всички българи от крушарските села се изселват за втори път в Бесарабия, в околностите на гр. Бендер. Там отсядат около три години и се завръщат след войната.

Понеже Крушари е заобиколено с турски села, то жителите му често пъти търпят издевателствата на поробителите. Поради насилията по време на Освободителната война, през юни 1877г. всички българи от Крушари избягват за трети път в тулчанските села. След прекратяването на войната се завръщат в селото, но го заварват опожарено и се заемат с възстановяване на имотите си. Тъй като Крушари е особен вид център, седалище на турски жандармиоще през турското робство, веднага след Освобождението става седалище на община с девет села (Армутлии, Азаплар, Ерджии, Кокарджа, Параджик, Бараклар, Кара-къшла, Кючук Ахмед, Хасъ-кюселери).

Първи кмет на Крушари от 1878 г. е даскал Димитър Трифонов от с. Кокарджа, бивш народен представител в Учредителното събрание в гр. Велико Търново.

Свободният живот в българската държава продължава до Първата румънска окупация (1913 – 1916г.). След кратковременното освобождение идва и втората окупация (1918 – 1940г.) и селото остава под гнета на поробителя до 18 септември 1940г., когато българските войски освобождават по силата на Крайовския договор Крушари. На 7 ноември 1940г. в Армутлийската община се заселват 1080 жители, съставляващи 206 семейства, преселници от Северна Добруджа. Те са настанени в къщите на румънските колонисти, които напускат Добруджа и се завръщат в Румъния.

Първите сведения за наличието на българско училище в селото датират от 1850 – 1851 г. Помещавало се в една стая в дома на Бойчо Тодоров, а учител е Тодор Бойчев Авджиев. След 1860г. училището се помещава в сградата на църквата. Издръжката е за сметката на населението. В 1898 г. е построено новото училище, запазено до днес. През 1891 г. училището прераства в гимназия. Поради увеличаването на броя на учениците сградата се оказва недостатъчна и през 1971 г. е построена нова, с просторни учебни стаи, профилирани кабинети и физкултурен салон.

Освен училище, през Възраждането българите в Крушари изграждат църква от пръти, която просъществува от 1853 до 1877 г. Тя е първата в района, но през Руско-турската освободителна война (1877 г.) е опожарена до основи. Основният камък на новата църква е положен на Димитровден през 1882 г. Пролетта на 1883 г. строежа е продължен и завършен още същата година. Църквата, която носи името „Св. Димитър“, е запазена и до днес. Първият свещеник е Петър Стоилов, ръкоположен около 1868 – 1869 г. Служил е непрекъснато до смъртта си.

След Крайовският договор от 7 септември 1940г. и възвръщането на Южна Добруджа към България село Крушари отново става център на община. До 9 септември 1944 г. селото се приобщава към обществено-политическия, стопанския и духовен живот на родината и развива във военновременни условия и държавно регулиране на икономиката. Наименованието си „Крушари” получава през 1942г. До тогава се казва Армутлии. Основните стопански отрасли са земеделието и животновъдството. На 23 декември 1940г. в Крушари се основава Потребителна кооперация „Светлина“. Основното училище „Христо Смирненски” започва да функционира през 1942г., а народното читалище „Йордан Драгнев” през 1941г.

От 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. е времето на комунистическия режим, на построяването на т. н. „социалистическо общество” от съветски тип. Този режим се характеризира с тоталната хегемония на комунистическата партия, централизирано планово развитие на стопанството и всеобхватно господство на марксистко-ленинската идеология в образованието и културата.

От 9 септември 1944г. до 1979г. с. Крушари е общински център. На 23 септември 1945г. в селото се създава ТКЗС „Ленин”, а през 1949 г. МТС. През 1946г. пристига първият трактор. На следващата година ТКЗС „Ленин” получава 170 кг пшеница от дка, 147 кг ечемик и 103 кг фасул.

На 14 април 1951 г. се обнародва 236-то постановление на ЦК на БКП и на Министерския съвет „За развитието на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”. С неговото реализиране до 1956 г. се модернизира в основни линии селското стопанство в този регион, притъпява се остротата на продоволствения проблем в страната, водоснабдяват, електрифицират и се свързват с пътища значителната част от добруджанските селищата. Село Крушари е напълно водоснабдено през 1957 г.

През 1958 г. започва втората концентрация на земята и производството в ТКЗС чрез интеграцията им в уедрени и обединени ТКЗС. Влезлите ТКЗС в обединените стават бригади за селскостопанско производство. Обединеното ТКЗС „В. И. Ленин” в Крушари се създава през 1959 г.

През 60-те години улиците на селото започват да се асфалтират, да се благоустрояват и озеленяват, изграждат  им се тротоари и се осветяват. Крушарци живеят в нови просторни жилища, много от които са на два етажа. Те са модерно обзаведени. В тях има електричество и вода, хладилници, електрически домакински уреди, телевизори, радиоапарати, радиоточки. Доста жители имат леки коли, мотори и велосипеди. Здравеопазването е безплатно. В селската здравна служба работят лекар, зъболекар, акушерки, медицински сестри, санитари. Има линейка. Физкултурното движение се развива. Дейността на читалището се разраства. Добри резултати се постигат в образователното дело. На 19 септември 1963 г. в Крушари се открива първият в страната магазин на обществени начала, построен с доброволен труд на младежите работещи в потребителната кооперация и със средства на Окръжния кооперативен съюз. Обединеното ТКЗС постига добри производствени резултати. На 25 октомври 1969 г. в сградата на бившето МТС се открива шивашки цех, в него работят 26 шивачки, които шият бебешко, детско и работно облекло. След това броят на шивачките нараства на 350 жени, които произвеждат продукция за 5 млн. лева. Шият се панталони и клинове за износ. В Крушари се изгражда и дърводелски цех към СД „Бряст” – Толбухин. В него работят 7 души, които произвеждат продукция за 120 хил. лева

През 1970 г. се провежда третата концентрация на селското стопанство в България. Създават се АПК. В Толбухински окръг има 9 АПК. АПК „Девети септември“-Крушари се учредява на 29 юли 1970 г. Той обединява ТКЗС в селата Крушари, Полковник Дяково, Телериг, Коритен и ДЗС в Коритен и Абрит. Негови ръководители през годините са: Димитър Михайлов, Минчо Крайчев, Илия Колев и Николай Иванов. По това време едни от най-големите АПК в страната са АПК „Добруджа”( Толбухин – изток) и АПК – Генерал Тошево, които стопанисват над 550 000 дка земеделска земя. В АПК „Девети септември” – Крушари има 7 бригади за промишлено производство и 3 животновъдно-фуражни комплекса. Само бригадата в Крушари обработва 49 130 дка земя. През 1978 г. АПК – Крушари получава рекордни добиви: 502 кг пшеница от дка, 232 кг от слънчоглед, 179 кг фасул и 3 323 литра мляко от крава. То построява на северното Черноморие, между Балчик и Каварна почивна база, в която почиват работещите в АПК. Пак със свои средства същото построява и пионерски лагер по Черноморието, където през лятото почиват ученици от общината.

През 1979 г. Крушари става център на селищна система. В нея са включени 20 села с население от 10 679 души. Тя заема територия от 425,4 квадратни километра. Водеща роля в нейната икономика имат земеделието и животновъдството. Крушарска селищна система дава 10 % от производството на пшеница в Толбухински окръг, 8 % от слънчогледа, 9 % от тютюна, 8 % от месото. Промишлеността се представя от СП „Девети май” – Крушари, което произвежда стъклопакети, от филиала на Комбинат „Метал” – Толбухин, за производство на агрегатни възли и детайли за селскостопански машини, цех на шивашки комбинат „Орлов” – Толбухин, цех „Ситопечат” към РПК – Крушари. Общинският промишлен комплекс реализира продукция за 7 млн. лева

През 80-те години в Крушари има ЕСПУ „Христо Смирненски”, което разполага с богата материална база. Читалището „Йордан Драгнев” извършва обемна и разнообразна културно-масова работа. Самодейните художествени състави и групи към него се представят успешно на общински и окръжни прегледи и празници. Библиотеката при читалището разполага с голям книжен фонд. През 1981 г. в Крушари се открива музейна сбирка.

Дългогодишен ръководител на АПК „Девети септември” – Крушари е Минчо Крайчев – два пъти герой на социалистическия труд и два пъти носител на орден „Георги Димитров”. Първият път през 1967г., когато е председател на ОТКЗ с. Овчарово, вторият път – през 1974, когато е председател на АПК – Тервел. Минчо Крайчев е роден през 1925г. в с. Ломница, Добричко. През 1948г. е сред учредителите на ТКЗС в с. Ломница, на което става председател през 1954 г. След това е избран за председател на ОТКЗС в с. Овчарово. След изграждането на АПК ръководи АПК в град Тервел, а от 1975г. и АПК „Девети септември” в Крушари. С ОТКЗС – Овчарово Минчо Крайчев е три пъти окръжен и два пъти национален първенец. Той умира през 2013г. на 87 години.

През целия период изключително активно се развива спортната дейност. Всички села без изключение имат футболни отбори. Най-добър от тях е ф.к. „Орлов“ – с. Крушари, който през 1990г. е преименуван на „Заря“. Най-доброто класиране на отбора е четвъртфинал за Купата на България през 1991 г., игран с „Пирин“ – Благоевград и загубен в напълно равностоен с професионалния клуб двубой. В с. Крушари се развива и хандбален спорт. Местният отбор става пет пъти последователно окръжен първенец и е един от най-добрите отбори в страната. Най-големият спортен успех за Крушари и до ден днешен остава постижението на Васил Иванов Петков, който през 1956 г. става републикански шампион по конен спорт със своя кон „Синибол“.

След 10 ноември 1989 г. Крушари се развива в условията на демократизация и пазарна икономика. Преобладаваща е частната собственост. Селото продължава да бъде център на община с територия от 417,5 квадратни километра, в която влизат 19 населени места, с 7 243 жители. Земята за обработване е 276 500 дка. Селското стопанство е основен поминък на населението. В общината има 1 СОУ, 2 основни училища, 6 читалища, фолклорен събор в с. Александрия до манастира „Св. Илия“. Празник на общината е 14 септември – Кръстовден.

Списък на населените места в община Крушари със старите и новите им имена

Населено място	Населено място
Абрит (Аптаат; антично Залдапа)	Коритен (Хардалий)
Александрия (Капаклий)	Крушари (Армутлий)
Бистрец (Параджик)	Лозенец (Кара баглар; слято със с. Стрелец)
Габер (Гюргенлий)	Огняново (Надежда)
Добрин (Деведжи кьой; слято със с. Благовец)	Полковник Дяково (Азаплар)
Ефрейтор Бакалово (Бараклар)	Поручик Кърджиево (Кечи дереси)
Загорци (Кокарджа)	Северняк (Терс конду)
Земенци (Ерджий)	Северци (Мурсал кьой)
Зимница (Кара къшла)	Телериг (Хаса Кьоселер)
Капитан Димитрово (Горно Кадиево)